Дебатът през последната година относно това дали ще видим твърдо или меко приземяване на американската икономика всъщност не обърна достатъчно внимание на това как точно би изглеждало мекото приземяване. Според преобладаващата част от пазарните експерти мекото приземяване се изразява в забавяне на реалния икономически растеж до 2% (както и инфлацията), което ще доведе до номинален ръст на брутния вътрешен продукт от 4%.
На практика обаче при индекс на потребителските цени от 4.6% през първото тримесечие и БВП в размер на 1.6%, това означава, че номиналния ръст на брутния вътрешен продукт е около 6%.
Имайки предвид, че възгледът “без меко приземяване” набира популярност сред доста пазарни участници, не е учудващо, че номинален растеж от около 6% изглежда доста неустойчив. И в крайна сметка икономиката ще реализира по-слабо представяне.
Това обаче не трябва да се приема за нещо, което е нормално или за даденост. Колкото по-дълъг е периода на номинален растеж на икономиката от 6%, толкова е по-вероятно тя да е достигнала ново ниво (нова макро среда).
Номиналният растеж от 4% може да бъде обусловен от факта, че голяма част от икономистите обръщат внимание на историческите данни. Именно историческите данни показват, че ръст от около 6% е по-скоро норма, а не изключение. Така например растежът в периода от 1992 до 2000 г. е 5.85% средно, от 2002 до 2007 е 5.4%. 4% е бил само през 2010 година.
Според анализатори най-сериозния негативен ефект от по-високия номинален ръст на БВП е бил по-високите лихвени равнища, които е трябвали да наложи Федералния резерв.
„В момента пазарните участници се намират в ситуация, в която не са се намирали от години. Очакванията ни за възобновяване на дезинфлацията през тази година би трябвало да даде възможност за ръст на рисковите активи като акциите“, коментираха анализатори на инвестиционната банка UBS.
През март бе публикувана новата оперативна рамка на Европейската централна банка. Според UBS има три фактора, които ще определят намаляването на баланса на банката, както и ликвидността. На първо място е изтеглянето на 141 млрд. евро от програмата TLTRO, 3 трлн. евро от количественото затягане, което е свързано с покупката на активи и 1.7 трлн. евро от програмата за покупка на активи PEPP, която бе въведена по време на пандемията.
Вторият фактор е свързан с увеличаването на задълженията на централната банка, в резултат от автономни фактори.
Третият фактор е свързан с увеличаване на търсенето на свръх резерви от страна на банките. Понастоящем то е около 3.5 трлн. евро.
Промяната в политиките и на ЕЦБ, и на Фед по отношение на балансите е важно. Пазарните участници следят намаляването на балансите от страна на двете големи централни банки, тъй като тези ходове са свързани и с повишаване на волатилността на пазарите.
Представената информация не е и не следва да се възприема като препоръка, съвет за сключване на сделки, инвестиционно изследване или консултация за вземане на инвестиционно решение, препоръка за следване на определена инвестиционна стратегия или да бъде възприемана като гаранция за бъдещо представяне. Съдържанието не е съобразено с рисковия профил, финансовите възможности, опита и знанията на конкретен инвеститор. БенчМарк използва публични източници на информация и не носи отговорност за точността и пълнотата на информацията, както и за периода на актуалността ѝ след публикуване. Търговията с финансови инструменти носи риск и може да доведе както до печалби, така и до частични или надвишаващи първоначалната инвестиция загуби. Поради тази причина клиентът не трябва да инвестира средства, които не може да си позволи да загуби. Настоящата публикация не е изготвена в съответствие с нормативни изисквания, целящи насърчаването на обективността и независимостта на инвестиционните проучвания и инвестиционните препоръки, не е предмет на забрана за сключване на сделки по отношение на определени финансови инструменти и/или емитенти, преди разпространението ѝ от изготвилото го лице или съответните лица за инвестиционния посредник и като такава следва да се възприема като маркетингово съобщение.